Христо Ботев Борба>В тъги, в неволи, младост минува,кръвта се ядно в

Христо Ботев 

Борба > В тъги, в несгоди, младост минува,
кръвта се ядно в жили вълнува,
погледът тъмен, мозъкът не види
положително ли, зло ли отсреща иде...
На душа лежат мемоари тежки,
злобна ги памет постоянно повтаря,
в гърди ни обич, ни капка религия,
нито вяра от сън мъртвешки
да можеш почтен човек разсъни!
Свестните у нас смятат за луди,
глупецът вредом всеки уважава:
" Богат е ", споделя, пък го не пита
какъв брой е души изгорил живи,
сироти какъв брой той е ограбил
и пред олтарят бога измамил
с молебствия, с обети, с думи лъжливи.
И на публичен тоя изтезател
и поп, и църква с религия слугуват;
нему се кланя дивак преподавател,
и с вестникарин зайдно мъдруват,
че боязън от бога било начало
на сяка мъдрост... Туй е споделило
стадо от вълци във овчи кожи,
камък главен с цел да постави
на неистини святи, а разум човешки
да скове навек в окови тежки!
Соломон, тоя деспот блудствен,
от дълго време в раят нейде запратен,
със свойте притчи сред светците,
споделил е нелепост сред глупците,
и нея светът до през днешния ден повтаря -
" Бой се от бога, почитай царя! "
Свещена нелепост! Векове цели
разсъдък и совест с нея се борят;
борци са в страдания, в несгоди мрели,
само че, кажи, що са могли да сторят!
Светът, свикнал ярем да влачи,
тиранство и зло и до през днешния ден тачи;
тежка желязна ръка целува,
лъжливи уста слуша със религия:
мълчи, моли се, по кое време те бият,
кожата да ти одере звярът
и кръвта да ти змии изпият,
на бога единствено ти се надявай:
" Боже, помилуй - неверен съм азе ",
думай, моли се и твърдо вярвай -
господ не санкционира, който ненавижда...
Тъй върви светът! Лъжа и иго
на тая пуста земя цари!
И като залог из жанр в поколение
денонощно - постоянно тук преминува.
И в това царство кърваво, неверно,
царство на измама, разврат и сълзи,
царство на скърби - зло безконечно!
кипи битката и с стъпки бързи
върви към своят заветен конец...
Ще викнем ние: " Хляб или свинец! " > ------------------
Никола Вапцаров > Огняроинтелигентска  > Сънно тракат
релсите във мрака.
От отмалялост
ставите болят.
Някой би въздъхнал:
" Не чакам... "
Не! Очаквам!
Чака ме светът.> Зная свойто място
във живота
и на вятъра
няма да се дам.
Честно ще умра като
служащ
в багра ни
за самун и независимост.>